Тайните на нос Скамни

Разходилите се измежду експонираните разкопки на средновековните базилика и некропол накрая на улица “Морски скали”,  ще кажат, че тайни на нос Скамни няма. Че всичко се вижда с просто око. И ще сбъркат. Вдадените в морето вулканични скали – красиво, но често недружелюбно място, където вятърът няма равностоен съперник, са били събирателна точка още за древните аполонийци. Доказват го археологическите проучвания, започнали през далечната 2011 г. и продължили дълго.

Голямото количество теракоти и миниатюрни съдчета (повечето за вода), на които се натъкват археолозите във всички части на носа, дават основание да се смята, че именно в тази незащитена от природните стихии точка е имало антично светилище на Деметра (Тесмофорион) от IV – III в. пр. Хр. Изследователите установяват и че в някои части на носа, като например естествени вдлъбнатини в скалите, има по-голяма концентрация на фрагменти от теракотни фигурки и съдове. “Вероятно ями, в които са били депонирани оброчни дарове,” като по-голямата част от намерените фрагменти (211 от общо 286) са на женски персонажи, най-често на жена седнала на трон.

Открити са и две статуетки на две женски фигури под общ воал,  вероятно, изобразяващи Деметра и дъщеря й Персефона (Кора), за която се предполага, че също е била почитана тук. Намерените многобройни съдове за вода, както и лампи също доказват култа към богинята. “Водата”, обясняват експерти, “символизира едновременно плодородие и пречистването на поклонниците, а лампите се свързват с нощни ритуали, например по време на празниците на Деметра (Тесмофориите), чествани около времето на есенната сеитба, когато жените оставали в светилището в продължение на три дни”. Празненствата били съпътствани и от ритуални угощения, което обяснява присъствието на множество съдове за пиене и приготвяне и сервиране на храна.

Не е ли странно обаче, че  именно в тази вклинена в морето и изложена на стихиите периферна точка на антична Аполония, са били извършвани подобни ритуали? Точно обратното – изолираността на мястото е предопределила неговата съдба на светилище. Мистериозността на ритуалите, извършвани само от жени, налагала подобна откъснатост от сърцето на града. “Светилищата на Деметра обикновено заемат периферни места. Тесмофорионът на Тасос е разположен непосредствено извън крепостните стени, на нос североизточно от града, а светилището на Деметра в Милет, метрополията на Аполония, е на най-северния хълм в града, Хумейтепе, който в античността също се е вдавал в морето,” обясняват археолозите.

Това, което според тях е сигурно е, че всяка разкрита тайна, свързана със светилището на нос Скамни, отваря врата към нова и още по-любопитна загадка.