Частици история
Преди повече от десетилетие археолозите в Созопол се натъкват на нещо очаквано. На хвърлей разстояние от Докторската къща, точно над високата близо тринадесет метра скала Гаджели, те откриват, останки от някогашната северна кула, естествен завършек на северната крепостна стена на средновековна Аполония. От тази кула, обясняват археолозите, обитателите на града са наблюдавали морския трафик и са следели зорко за набези срещу града и намиращото се наблизо помощно пристанище.
Пристанището било удобно разположено между днешните острови Св. Иван и Св. Кирик (днес последният е свързан със стария град посредством вълнолом) и на изток се ползвало от естествената защита на подводния риф Паликари (намиращ се в непосредствена близост до издигащата се в морето като каменен сфинкс скала със същото име). През IV в. Аполония се славела като оживен търговски център и край бреговете й акостирали кораби, пренасящи ценни товари като зърно, зехтин или вино.
При спокойно море (въпреки доброто си разположение между два острова и подводен риф, пристанището преживяло и немалко свирепи черноморски бури), можело да се мине през портата на северната кула и да се слезе до малкото дървено скеле на скалите, по което се стигало до помощното пристанище. Днес, уви, няма и следа от този средновековен пристан. Ако застанете в ниското обаче, точно под възстановената част от Северната порта, ще забележите, че скалата е покрита с малки, добре скрепени с нещо като хоросан камъчета с неравна форма. „Възможно ли е и те да са на стотици години и от тук да е започвал пътят към пристана?” – това е въпрос, на който археолозите все още не могат да дадат категоричен отговор.
За съжаление, по-голямата част от Северната крепостна стена няма как да бъде възстановена, тъй като основите й са били почти напълно разрушени. Не от човешка глупост, а в резултат на ерозия или по време на земетресения. Намереното обаче никак не е малко и разказва истории от няколко различни епохи. Многото фрагменти от антична керамика от V-IV в. пр. Хр., открити на това място, навеждат археолозите на мисълта, че в древността, в тази обърната към морето част на града, е имало нещо като индустриална зона, където са се изработвали луксозни керамични съдове. По време на разкопките е намерен и малък некропол от средновековието (XI-XII в.), за който учените предполагат, че е бил свързан с разположена на отсрещната страна на днешната улица „Морски скали“ средновековна църква.
Всеки посетил Докторската къща е усетил красотата на това древно кътче земя, както и силата на дълбокото открито море под скалния бряг. Усетил е и поривите на вятъра, които за секунди могат да превърнат гладката водна повърхност в разпенена водна маса, бясно блъскаща се срещу непоклатимите скали. Прадедите на днешните созополчани са използвали умело силата на този вятър и на открития морски бряг през 19-ти в. започва неуморно да се върти перката на вятърна мелница. Мелницата просъществувала до началото на 20-ти век, а в много от черно-белите семейни албуми на днешните созополчани се пазят и нейни снимки …
