„Не е измислица морето и щастието съществува!“ Христо Фотев
Созопол е дълбок град. Дълбок заради морето. Дълбок заради историята си. Дълбок заради съдбите на хора с ярко присъствие.
Като Доктора. Той пристига тук в края на 60-те години на миналия век като млад военен лекар и неусетно се превръща в „бързата помощ“ за созополчани. Те го обикват и му помагат да построи свой дом върху скалния бряг. Ятрос, както ласкаво го наричат местните, продължава след повече от десет години пътя си на лекар в София, но винаги се връща в Созопол.
Постепенно Докторската къща започва да посреща и летовници – все ценители на артистичния дух и необикновеното й разположение – над скалите, срещу откритото море. В нея властват изкуството, красотата, изяществото.
По стените стоят картини на големи български художници,
а от прозорците и опасващите я тераси се виждат непосредствено морският безкрай, остров Св. Иван, построеният от Доктора и съпругата му Елена параклис „Св. Иван Рилски“, възстановената Северна кула на крепостната стена.
Тези, които веднъж са отсядали в Докторската къща, не пропускат отново да се завърнат. Всеки със собствен мотив, но винаги заради споделената голяма любов – към дълбокото синьо море, което от тук сякаш изглежда още по-дълбоко. И вечно.
