Преди повече от десетилетие археолозите в Созопол се натъкват на нещо очаквано. На хвърлей разстояние от Докторската къща, точно над високата близо тринадесет метра скала Гаджели, те откриват, останки от някогашната северна кула, естествен завършек на северната крепостна стена на средновековна
Юни ни посреща със звуците на пробудила се за живот природа. Накъсаното грачене на двойка гларуси, кацнали върху дървения парапет на обърната към дълбокото море тераса. Безспирното чуруликане на лястовички, събрали се на групи върху опънатите над празните павирани улици жици, минути преди да се
- За моята болест аз си имам своя теория - някак важно заключи той и обърса с опаковата страна на ръкава потното си чело. - Говорим онзи ден по този въпрос с онова младото докторче и то, като ми занарежда да не пия, да не пуша, да не ям солено, като че ли това е най-важното.
Има места, които така те сграбчват и притискат към себе си, че после все търсиш тази прегръдка. Созопол е такова място.
На това красиво полуостровно парче земя времето е събрало в едно настояще, минало, традиции, изкуства, море, романтика …
