СОЗОПОЛ – „Аполония Магна“ (Велика Аполония)
На това красиво полуостровно парче земя времето е събрало в едно настояще, минало, традиции, изкуства, море, романтика …
Аполония (на гръцки: Απολλωνία е древното гръцко име на съвременен Созопол – най-старият български град, разположен на 30 км. на юг от големия пристанищен град Бургас. Тук са открити останки от жилища, съдове и оръдия на труда още от дълбока древност. Смята се, че тракийско селище по тези земи е имало около IV-III век преди Христа.
През 610 година преди новата ера елини от Милет се преселват да живеят на полуострова, където траки преди тях са градили своите домове и оброчища. Така е основана елинската колония Аполония Понтика( Απολλωνία η Ποντική), наречена на бог Аполон – покровител на слънцето, светлината и изкуствата. За основател на града древните летописци сочат прочутият елински натурфилософ и прозаик Анаксимандър. Още в първите векове на съществуването си полисът (град-държава) бележи забележителен разцвет – сече собствени монети и контролира обширна територия по крайбрежието от Анхиало (дн. Поморие) на север, на юг до Тиниада (дн. Инеада – Турция). Върху аполонийските монети от края на V-II век пр. Хр. неотменен символ е котвата.
Аполония се превръща във важен пристанищен и търговски център, който поддържа връзки с големите центрове на Елада: Коринт, Атина, островите Лесбос, Родос и други. Основен източник на богатствата на Аполония Понтика са рудните залежи на Странджа, естествено защитените пристанища и солниците на Анхиало.
През античността Аполония е добре благоустроен градски център с монументални обществени сгради, защитен със здрави крепостни стени. Летописците споменават храма на бога покровител на града – Аполон Лечител, украсен с колосална, висока 13 м., бронзова статуя на Аполон, изработена от прочутия елински скулптор Каламис. През този период градът става известен с името Аполония Магна (Велика Аполония) – признание за неговия блясък и могъщество.
Краят на политическия и икономически възход на града е белязан с римската експанзия. През 72 г. пр. Хр. Аполония е завладяна, разграбена и опожарена от римските легиони. Победителите отнасят в Рим прочутата статуя на бог Аполон и в качеството ѝ на най-ценен военен трофей я поставят на хълма Капитолий. След приемането на християнството за официална религия в Римската империя през IV век градът е наречен Созополис – град на спасението.
През 812 г., градът е превзет от войските на българския владетел Крум и за първи път включен в пределите на Средновековна България.
През XI – XIV век значението на града като търговски, религиозен и културен център нараства. Византийските хронисти споменават Созопол, като богат „многолюден” и гъсто населен град. Построени са много църкви и манастири, сред които е и манастирът „Свети Апостоли”, чиито разкопки могат да се видят в края на ул. “Морски скали”, само на няколко минути път пеша от Докторската къща.
През петвековното османско владичество (1396-1878), градът е белязан от жестока религиозна, икономическа и културна дискриминация на християнското население. Разрушени са великолепни църкви и обществени сгради. Настъпва икономически упадък и демографски срив. Созопол се превръща в малко рибарско селище.
„ Не е измислица морето и щастието съществува! “
Христо Фотев
Днес старата част на Созопол очарова със съхранените от периода на Възраждането (XVIII-XIX в.) къщи от камък и дърво, с древните икони и изящните дърворезби по иконостасите на многобройните си храмове и църкви, с пръснатите в в сърцето и периферията на града разкопки, както и с реставрираната средновековна крепостна стена. Част от средновековното укрепление на града е и Северната кула (3 в.), която някога осигурявала безпроблемен достъп до външното пристанище между о. Св. Иван и о. Св. Кирик и която се намира в непосредствена близост до Докторската къща.
Ежегодните „Празници на изкуствата“, провеждани в Созопол в края на лятото, също носят името „Аполония“ и показват най-доброто от театралния, музикалния и литературен афиш на страната.
Разхождайки се по тесните калдъръмени улици на този приказен полуостровен град, посетителите и гостите на Созопол ненадейно се потапят в многовековната му история, попадат в плен на морската му красота и остават завинаги омагьосани от автентичния му дух.