Четирите лица на лятото

Юни ни посреща със звуците на пробудила се за живот природа. Накъсаното грачене на двойка гларуси, кацнали върху дървения парапет на обърната към дълбокото море тераса.

Безспирното чуруликане на лястовички, събрали се на групи върху опънатите над празните павирани улици жици,  минути преди да се стрелнат към слялото се с морето небе. Към топлата свобода на започващото лято.

Тихото мъркане на пъстроцветна банда котки, лениво излегнати на дувара в спокойно очакване на обедно лакомство.

Шепотът на лек бриз, подканящ разцъфналите в ярко червено макове да затанцуват на фона на спокойното юнско море.

И морето…, това море. Тази синя безбрежност. Този вечен приятел. Когото отново можеш да прегърнеш. Да се потопиш в хладните му води и да почувстваш радост – от живота, от пречистването…

Юли е ярък, топъл и весел. През юли плажовете се пълнят с летуващи, щастливи от срещата си с горещото слънце, солената вода и групите непознати туристи, с които разговорите потичат с лятна лекота.

Морето през юли е пристан – топло, дружелюбно и притихнало. Рано сутрин и привечер рибарски лодки кръстосват созополските води в преследване на пасажи от сафрид, попчета, меджит и барбун. В чепарето на по-търпеливите се хваща и по някой и друг тлъст карагьоз. Рибните борси се пълнят с пресен улов, а ресторантите – с желаещи да опитат от даровете на Черно море.

По улиците на стария Созопол се разнася миризма на пържена риба, прясно сварени миди и узо. Хорска глъч отеква от закътаните, скрити зад плътните листа на узрели смокини дворове, от градските кафенета, където местни чешити разсмиват големи компании и от високите скални брегове, където тумби деца без страх скачат в дълбокото.

Вечерите са прохладни и пълни с обещание за  красиви емоции. Младежи с летен загар танцуват до първите лъчи на изгрева, а романтиците се шмугват по тесните павирани улици на стария град и тихо присядат на брега на старото пристанище, до леко поклащащите се в нощното море дървени лодки.

През август смокините започват да презряват. Сладкият сок на плодовете им полепва по нажежените улични павета. Градът заживява с бясното темпо на едно превалящо лято и сякаш престава да спи. Вероятно бунтувайки се срещу неизбежния край на топлите дни с мирис на морска сол.

Вълни от новодошли летовници пълнят до краен предел пясъчните плажни ивици край Созопол.

Морето също започва да се вълнува. Често вълните му са леки и безобидни. Но понякога стават гръмки, пенливи и страшни – и тогава единствен избор за плажуващите е да съзерцават отдалеч неговата стихийност.

Но дори и в неспокойни води корабчетата за морски разходки продължават да работят с пълна пара, както и ресторантите и нощните заведения, където свободни места рядко се намират.

Август е месецът на неспиращата забава, на горещите плажни дни и дълги нощи, на случайните срещи с приятели, на многото изпити чаши вино и на изкуството, което в края на лятото не пропуска да напомни за себе си. Последните августовски дни са начало на Празниците на изкуствата Аполония – събитие, без което Созопол не може.

Септември в Созопол започва с театър, музика, танц, картина. През първата му седмица градът посреща актьори, писатели, певци, драматурзи, художници и въобще всички, за които културата и изкуството са толкова важни и вечни колкото и самото морето.

Празниците на изкуствата Аполония превръщат края на лятото в Созопол в чакано време. Във време на разтуха за духа. Във време, когато с плажна чанта, и на връщане от скалния бряг, можеш да се отбиеш в Градската художествена галерия, за да разгледаш изложбата на някой утвърден или нов талант. Време, когато следобедите ти предлагат богата програма от литературни четения и класически концерти, а вечерите – театрални постановки, рок, поп или джаз концерти.

И когато и последното събитие от програмата на Аполония приключи, градът утихва. Сякаш вкупом туристите напускат своя морски дом. Заминаващите са повече от плажуващите, а вместо големи и шумни компании, по улиците на Созопол все по-често се срещат тихи двойки, дошли да се потопят в спокойствието на отиващото си лято.

Слънцето не пари, но все още топли, макар че само добрите плувци се задържат за дълго в хладната морска вода.

Рибарите обаче не излизат от морето. За тях септември е златен. Мрежите им се пълнят с чернокоп и с паламуд. Най-чаканият улов!